Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.

надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…

- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.

Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.

Скришом един от друг всеки от тях обиколил тия самодивски върхове и се връщал замислен.

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни.

Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.

- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?

Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се ??????? прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…

Потайно въздишали момците по нея и медните им кавали тъжно затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина.

А младата Магдалина прибавила още една мъка в момковите сърца - тя била най-хубавото момиче на света.

Определено ми стана един от най-въздействащи те и любими български автори. Разказите бяха до един много интересни и забавни.